САМООТРЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; самоотрекà се, самоотречèш се, мин. св. самоотрèкох се, прич. мин. св. деят. самоотрèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Книж. 1. Отричам сам себе си; себеотричам се. Българска, архибългарска черта е да се самоотричаме, да не признаваме нищо свое – добро е само чуждото. Ив. Вазов, Събр. съч. ХХ, 1979, 478. Живея живот, който винаги съм искал. Иначе се самоотричам непрекъснато. Непрекъснато съм в жестоки равносметки. Непрекъснато тегля някакви черти. ГНТИВ, 2014, 224.
2. Изменям на себе си, на своите възгледи и под. Вазов би бил немислим без или извън тая тематика както на лириката и епоса си, така дори и на драмата си, с тоя стил типично негов. В това отношение той не е изменил на себе си, не се е самоотрекъл. М. Цанева и др., БКИВ, 230. Според това учение всяка фаза на историческото развитие още при зараждането си понася в себе си и своето отрицание. Това последното расте заедно с развитието на съответния исторически създаден организъм или на установения в него ред и не могат да се освободят от тъй създаденото противоречие, без да изменят на себе си, т.е. без да се самоотрекат. П. Мутафчиев, КБ, 151.
3. Само мн. Отричаме се взаимно един друг. – Но моля ви се, защо спорим, любезни господа!… Та нашите мнения не се самоотричат… Те се допълват взаимно! Ст. Дичев, ЗС II, 129. Създали сме си стотици теории за това кое, кога, как е било – хипотези, които ни се струват важни, а понякога се самоотричат. Култ., 2014, бр. 27, 7.
4. Проявявам самоотрицание; самопожертвам се, себеотричам се, себепожертвам се. Готов е [Д. Дебелянов] да се самоотрече – защото има нещо по-велико и от най-великите лични достояния: нравственият закон, който може да поиска тия достояния да бъдат пожертвани за него. Земя, 2008, бр. 234, 15.